Из „Под игото“, Иван Вазов, глава XI „Радини вълнения“ - първа част

„Учи, мама, за да не работиш“, „Учението е злато“, „Човек без книга е пън недодялан“ - и колко още пословици и поговорки е измислил нашият народ за ползата от ученето. Всички сме ги чували, особено от родителите и бабите си, но дали разбираме колко смисъл и истини се крият зад тях? Наясно ли сме колко трудно е било постигнато правото на учение, което днес ние приемаме по-скоро като мъчение?

За българина грамотността, правото и умението „на четмо и писмо“ са необходимост още от време на Първото българско царство, когато Борис приема последните оцелели ученици на Кирил и Методий и те отварят първите школи около патриаршиите си. Тази традиция е продължена и във Второто българско царство, след което изчезва за почти три века, като грамотните и учените намират убежище само в манастирите, скрити високо в планините.

Постепенно, забогатявайки по-малко, след средата на 18.век, българите се връщат към желанието си децата да им са образовани, да знаят „четмо и писмо“, да учат езици, да са приети навсякъде като равни, защото „ученият човек навсякъде влиза“ и „ добра дума златни врати отваря“. Появават се първите килийни училища към църквите, в които поповете учат малките българчета.

И така през 19. век в първа част на романа „Под игото“, в глава XI „Радини вълнения“, виждаме вече по-новото и модерно българско училище - с жена-учителка, която обучава само момичета. За 19.век това е било изключително революционно, защото в повечето държави право на обучение са имали само момчетата, а учителите са били мъже. Но в поробена България българинът е държал децата му да са добре възпитани и добре образовани, без значение от техния пол - виждаме го още първа глава, в къщата на чорбаджи Марко, по време на вечерята.

В композиционен план всяка една от глава на романа има относително самостоятелна композиция, която се характеризира с въведение, завръзка, кулминация, развръзка и заключение. В същото време всяка една глава е елемент от общата му композиция и макар да представя сравнително завършен момент, не е пълноценна без останалите. Да си припомним някои термини от литературата в следващите екран!

Сюжет - това, за което разказва произведението в последователността, дадена от автора. Основно в повествователните текстове има сюжет, защото ни разказват случки и събития.Композиция - начинът, по който са подредени и организирани елементите в произведението: не е задължително да са в правилната им последователност. Композицията си има своите части.

11.глава „Радини вълнения“ ни представя два сюжетни плана: тържеството по случай завършването на поредната учебна година и зараждането на конфликта между Бойчо Огнянов и Кириак Стефчов, предадени чрез душевното състояние на Рада и нейните ученички. Основната тема е празничната традиция в българското възрожденско училище. Поради тази причини авторът ни представя картината на украсеното училище и трепетното очакване на цялото общество изпитът на малките ученички да започне.

XI глава ни представя как българинът от Възраждането отбелязва края на учебната година и празнува знанията на децата си. Но също така това е и главата, в която Бойчо Огнянов се представя за пръв път в обществото на Бяла черква, сблъсква се с Кириак Стефчов и се влюбва в Рада Госпожина. Ето как сюжетът е разпределен в композицията:

Части на композицията - видяхме ги в пети клас при вълшебните и авторските приказки, ще ги учим подробно в и 7. клас, но все пак да си ги припомним!

1. Въведение - запознава ни с мястото, времето и участниците в събитието/случката;
2. Завръзка - появява се проблем, който трябва да бъде решен от героя/героите;
3. Развитие на действието - героят започва да търси решение на проблема;
4. Кулминация - моментът, в който на героя/ героите му е най-трудно; моментът с най- голямо напрежение;
5. Развръзка - героят разрешава успешно появилия се в завръзката проблем;
6. Заключение - какво се случва след разрешаването на проблема.

1. Украсената стая, нетърпението на публиката, първите въпроси към учениците - това е въведението в главата;
2. Появата на Кириак Стефчов в залата - това е завръзката в главата;
3. Сложните и неразбираеми въпроси към момиченцата от малките класове - развитие на действиетео;
4. Ненадейното включване на Бойчо Огнянов в полза на децата и учителката - кулминация;
5. Объркването на Събка - развръзката на проблема;
6. Успокоението на ученичките, учителката и публиката началото на любовта между Рада и Бойчо - заключението.

Като изхождаме от сюжета на главата „Радина вълнения“ може да обобщим в нея следните теми:

1. Празничните традиции във възрожденското училище
2. Знанието като празник;
3. Силата на простветата;
4. Вярата в близкото освобождение;
5. Страхът срещу смелостта;
6. Любовта.

Всяка една от темите в XI глава поотделно и заедно с останалите ни рисува събирателния образ на българското възрожденско общество, представено чрез публиката и нейните преживявания по време на изпита. Публиката - събирателен образ на българите от 19. век тръпне в страх и радост заедно с учениците и учителите им. Главните герои Бойчо Огнянов и Кириак Стефчов са представители на двете големи групи от обществото в Бяла черква.

Всеки от героите има своите мотиви за постъпките си и те са предизвикани от неговото личностно разбиране за живота, свободата и за важността на другите хора. Бойчо Огнянов, който е свободолюбив по природа, осъждан е за борба срещу поробителите, изповядва родолюбието като религия и смята, че всеки народ трябва да е свободен, бързо намира съмишленици в малкото градче в лицето на кака Гинка, учителя Климент, малката Събка. Кириак Стефчов - е представител на чорбаджиите, които са против промяната, доносничи пред турците, и това го прави родоотстъпник, си има свои последователи, защото е израснал в Бяла черква.

Независимо от сблъсъка между родолюбци / в действията и постъпките на Бойчо Огнянов и думите на малката Събка/ и родоостъпници / в предизвикателното поведение и въпроси на Кириак Стефчов/ годишният изпит преминава успешно, ученици и родители са доволни от получените знания и дадените отговори от учениците, и всички излизат от училището с празнично приповдигнато усещане и вяра в скорошното избавление. В края на изпита благодарността на младата учителка Рада към непознатия неин защитник преминава в любов.

Героите са разкрити чрез своите действия, чрез речта си/речева характеристика/ и чрез описание на външния им вид/портретна характеристика/. Освен чрез тези преки характеристики героите са представени и чрез косвена характеристика - проследяване на реакциите на публиката при действията на самите герои (страх/ облекчение, напрегнатост/ успокоение, одобрение/неодобрение).

Контрастите( противоположности) в поведението, думите и изражението на положителния герой Бойчо и на отрицателното му отражение Кириак са предствени и чрез душевното състояние на Рада и ученичките ѝ. Самата учителка е представена чрез включване на биографични моменти от живота ѝ.